.jpg)
Не си отивай, обич, моля те!
Не си отивай в утрото мъгливо...
Нима напразно толкоз чаках те
през дните, оцветени в сиво...
Не си отивай, моя обич, спри се...
Не ме прегръщай нежно ти за сбогом..
Не си отивай, че сърцето къса се...
И не остава в него капка огън...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Не си отивам, но съм тъй далечна,
объркана съм от измамни чувства.
На теб се клех, във вярност се заричах,
а днес съм в нечия постеля друга.
Не си отивам, но хареса ми играта,
че мога да не бъда разделена,
че битката ви бе отплата за жребия
на кой ли ще се падна?
Отиде си
и толкоз..
празно
празно
край....
povqrvai obi4 ima,
no trqbva da q sazdade6,
4e 4ujdoto sarce se vzima,
ako ti svoeto dade6!
Публикуване на коментар