Безсъница

Не мога да заспя.. Година вече
нощта аз мразя.. ненавиждам
всеки залез. Ти даже не изрече
последно “сбогом” и “обичам”...

Дори като заспя, в съня оставаш...
свянът ти крие безразличност...
усмихваш се.. и даже нежно галиш,
без фалш, обида, риторичност...

Остава да заспя...Не зная колко
спокойни мигове да чакам...
не зная даже колко тежки болки
с пресъхнали очи изплаках....