Тогава

За тебе всеки мой акорд е песен
и всеки стих лирична е поема...
Не сподели живота ми нелесен -
животът ти протече в друго време...

За мене всеки поглед твой е радост
и всяка твоя дума е награда...
И от усмивката ти лъха младост..
А с любенето сторихме обряда...

За нас онази нощ бе миг преломен...
И всяка наша ласка бе прозорец,
отворил се за нечий бъдещ спомен,
на някой скитник клет и безпризорен...

*****

Аз толкоз дълго чаках, за да те открия...
През всичките страни световни минах..
Но нигде не намерих като твоята магия
и само тебе скъпа аз обикнах....

Не си отивай, обич моя

Не си отивай, обич, моля те!
Не си отивай в утрото мъгливо...
Нима напразно толкоз чаках те
през дните, оцветени в сиво...

Не си отивай, моя обич, спри се...
Не ме прегръщай нежно ти за сбогом..
Не си отивай, че сърцето къса се...
И не остава в него капка огън...

Недей

Ти неизлъганите остави на мира..
Не ги оплитай в тънките си мрежи.
От тебе суета и похот чер извира.
Недей разбива чуждите надежди...

Неопетнените недей в капан улавя...
Не ги превръщай във завоевания.
Надежда и за миг недей им ти оставя,
за да не тънат после във страдания...

Ти неизлъганите остави на мира..
Не ги изпепелявай посред нощем..
На чистите недей разбива ти всемира,
че аз по тебе много страдам още...

Ритуално

С неспирните ти хиляди претенции
да се наложиш като супер личност,
ти, скъпа мила моя не усети ли?
Обряза тънко мойта поетичност...

Истина

Застанал между хиляди разпятия
във търсене на своето блуждая...
Светът обърка своите понятия,
къде начало е, къде е края....

Равносметка

Изнизаха се три по триста дълги улици...
И вечер ли по тях аз някога съм минал,
или прегръщах само тъжни скитници,
та като скитник и животът ме подмина...