Песента на жерава

Кажи ми
искаш ли да отлетим?
Ей там – на юг,
където птиците отиват
преди да свият новите гнезда,
където залезът и изгревът се сливат
във лента от кристал и злато...
на юг да отлетим,
където мирисът на прах се смесва
с ухание на девствена гора
и клоните й слънцето закриват,
но не е мрак....
на юг...
във топлите води на тропика
да потопим телата си изнурени
от дългия ни полет в облака...
Ще те нахраня с дъхава амброзия,
та да премахна сенките от теб
и само бръчиците от смеха
на твоя лик любим да бъдат знак
за туй, че твоите крила
обгръщат нощем моите
под лепкавия хлад на месеца,
затуй, че всяка твоя песен
разцепва утрото със звън
и ме преражда там, на юг,
преди в обратен дълъг полет
към северния хлад на зимата
да литна покрусен,
та да изкърпя старото гнездо
в очакване на теб,
любима...
мой жерав чист и бял...