.jpg)
И аз ще си отида някой ден...
със тежка стъпка ще прекрача прага
и просто лампата ще изгася...
светът ще продължи напред, без мен
сърцето ми ще спре, не ще се стяга
и ще се слея с нощната роса...
Когато си отида някой ден
камбаните безмълвно ще пригласят
на непролятите от теб сълзи...
ще се редуват бавно ден след ден
мечтите ти по мен ще те унасят
сърцето ти по мене ще скърби...
Когато се запътиш ти към мен
среброто във косите ще проблясва
над топлите кошутови очи...
ще те огрява изгревът студен
а обичта в сърцето ще нараства
раздялата додето заличи....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Прекрасен стих,тъжен и мил,връщаш в миналото и гледащ към бъдещето.Поздравления,страшно много ми хареса:)
Жана
Благодаря ти! радвам се, че ти навява такива асоциации!
Публикуване на коментар