петък, 8 август 2008 г.

Лятно

Изписах те
със есенни пастели
на златните, червените
листа
и капнах
момини сълзици -
бели
в средата....
та настъпващият сняг
да се не спре
сконфузено
във края
а да се слее с тях
и после
до безкрая
във ярка белота
да те обгърне
и в бяло
да обагри
твоя грях....

2 коментара:

Анонимен каза...

bqloto e cveta na smarta ne samo na chistotata . smarta prechistva greha

Марин каза...

Да, така е, но също заличава и спомените и преживяното...