За кой ли път

Като слепец в тълпата аз те търсех
с надеждата отново да прогледна.
Сълзи по нежните лица избърсвах
след новата поредна проверена,

но всеки път различен поглед срещах
и нищо, че очите им ме галеха
аз сянката на спомена прегръщах -
усмивките ти в мене огън палеха...