неделя, 28 септември 2008 г.

Недей

Недей..
не ми е нужно
да те галя..
дъхът ти само
стига ми
да чувствам
как лекичко
по бузата ми
пари
по топлото ми рамо
плъзга се
и спира
до сърцето ми
притихнал...

Недей...
не искам думи
да ме мамят...
едничък спомен
стига ми
да свети
в мрака
син
и осветен
от обичта ми
жаравата
на две сърца
да пали...

недей,
недей се връща,
обич клета....

4 коментара:

Анонимен каза...

Страхотно е.......
Няма нужда от коментар!!
Поздрави, Зулу

Марин каза...

Благодаря :) Кафето ще е двойно ;)

Анонимен каза...

Прекрасно е:)Поздравления.
Жана

Марин каза...

Мерси, Жанче!