Опитомена

Защо ли тъжна е сега лисицата,
Застинала сред нощната пустиня хладна,
А погледът разплакан вятърът разпитва
Да й разкаже скритата си тайна...

Защо ли тя се взира към вселената?
Натам, където петънце проблясва.
Където Принцът се отправи за последно,
За да изпълни своята обязаност...

Защо ли тъжна е сега лисицата,
Дали и тя ще да се слее със змията?
Дали ще стигне синята Вечерница,
Та да прегърне Принца в свободата...