Недей си спомня първата ни среща
със сенките притулени във мрака...
И забрави ръката ми гореща,
която твоята ръка все още чака...
Недей си спомня за онази нощ,
За мъничко пресекнала дъха ни...
Останахме без сили и без мощ,
Тогава ти душата окова ми....
Недей за мен си спомня, забрави...
Нерационално е със мене да останеш...
Но обичта в сърцето ми скърби
И моли се, дано не ме забравиш....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар