Не те ревнувам, но болезнено ми липсваш,
Тъй както слънцето цветята нощем дирят...
Безчетни огнени слова в сърцето ми изписа...
Изгарят ме, треперя и дъхът ми спира...
Не те ревнувам, но безумно те желая,
Подобно облак насред жареща пустиня...
Тъй както ангел, предвещаващ края...
Очите ти живота ми обагрят в синьо...
Не те ревнувам, а безкрайно те обичам,
А дните ми от тебе само са пропити...
Аз името ти със любов дори наум изричам...
И с трепет чакам те да се завърнеш ти...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар