Без теб, любима

Ти вятър си потаен, нощен, нежен,
а аз дърво, с листа жадуващи да ги погалиш.
Над мен е Месецът нащърбен, тъжен
свидетел ням. Звездите чакат да поставиш
началото на следващия ден...
любима...

Жадувах аз за погледа ти теменужен,
а ти дойде в плътта ми отпечатък да оставиш.
Ако изчезне ще се чувствам аз ненужен...
Не можеш ти дори да си представиш...
без теб за мене няма ден...
любима...