Последните сълзи на сцената
са огнения ми катарзис,
изместил надалече времето
на тъй бленуван, чист оазис...
Последните сълзи на сцената
с праха, полепнал по декорите
във амалгама непреходна те
спояват самота с умората...
Последните сълзи проронени
в живота ми, за теб останаха...
а чувствата от завистта прогонени
сред спомени среднощни страдаха...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар