Обичах те наравно с тишината
и жалостните писъци на чайките,
с дълбоките прегръдки на водата,
с утробите обичащи на майките...
Обичах те с онази дивна ярост,
вълните що върху скалите хвърлят.
И с нежност и нега. Във мене звяра
корички чакаше да му подхвърлят..
Обичах те и още те обичам...
И нежели пред себе си погледна
аз само твойта сянка виждам...
Оставаш ти и първа и последна...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар