Очакване

Кога дойде, а колко бързо си отиде....
Сърцето ми във синевата топла на очите ти потъна...
А аз стоя и кротко чакам да те видя,
На рамото ми да заплачеш, когато нежно те прегърна...

По устните си чувствам още твоето червило
И капките солени на сълзите ти по мойте длани....
А мигличка една във ризата ми плахо се е скрила,
За да напомня, че реалност още е съня ни....

Кога дойде, а колко много време мина...
И сякаш цял един живот били сме неразделни...
А всеки следващ миг подобно на година
тежи. Обетът е горчив, дано останем верни....