Защо, приятелю

Защо така посърнал и отчаян си приятелю
и горест и печал в очите се четат?
Дали защото мислите – безмилостни ваятели,
на спомена за нея дават кръв и плът?

Защо ли призоваваш ти смъртта приятелю,
а сълзите напират и не щат да устоят?
Дали защото викаш я ти твърде настоятелно,
или защото Тя не следва твоя път?

Недей! Поспри за миг! Послушай ме приятелю!
Очите й прекрасни ще те успокоят!
Нали не си забравил ръцете обаятелни,
усмивката й нежна и топлия й скут!