Молитва

Печално тиха е смълчаната ми стряха
и звуците в дома ми изчезнали са сякаш...
Единствено в ушите бунтува се страхът,
че ще си тръгнеш тайно и без да ме дочакаш...

Аз дълго, унизен, на колене се молих
Отровният си шип от мене да извадиш...
Не случи се, уви! И всичко, дето сторих
Дори не зърна ти. Но можеш ли забрави

онази песен тиха, душите ни запели,
сред нощните копнежи люляли сетивата?
Телата страстно-морни във паяжина оплели
проблясващият меко зародиш на зората.....