Обреченост

Порочна си... Защо тогава плака?
С порока, или с мене се сбогуваше?
А може би със онзи, който чака?
Не скъпа! Само мене ти бленуваше!

Бленуването, беше много кратко,
защото друг ме чакаше тогава.
Целувах те в захлас и беше сладко,
но тръгвай си сега, ще те забравя!

А погледа ти леко се размаза....
Усети с нежност устните изпръхнали
и как потънах в топлата ти пазва,
целувайки зърната ти настръхнали...

В ухото ми, ти шепнеше "Обичам".
Крещеше в тишината ми екстазно.
По кожата с езика си те сричам.
Оставих всичко в тебе безизказно.

А помниш ли викът ни на блаженство,
на сливането толкова божествено...
ний двама бяхме просто съвършенство...
от лудост и от болка най-естествени...

Аз помня всяко чувствено дихание.
Телата ни в оргазмена завършеност.
Целувките избухнали в признание,
на всяка част по тялото в довършеност!

Замряхме във прегръдката последна...
Сърцата ни ведно се бяха сраснали...
Аз бавно във очите те погледнах
и сетне бавно се отпуснах сладостно...

Марин Ташков - Кремена Стоева