Молитва

И в тази сетна нощ ако заспя,
сред песни на щурци заслушано,
във слънчевото утро след съня
ще чакам пак да си до мене сгушена.

Заляла е прекрасната коса
атлазът мек на одъра любовен
и като ситни перлички роса
проблясват спомени от твоя спомен.

Усмивката ти сънена дори,
когато нося ти кафето ароматно
не може никой друг да ми дари...
и с никой друг не ми е тъй приятно...

Но ти уви до мен не се събуждаш
и всяко утро страстно аз се моля
надеждата от мен да не прокуждаш,
да се завърнеш и да бъдеш моя!