Самота

Седя самотен.
И само червеят на мъката
пробива хиляди тунели
в душата ми изстрадала.

Редя във ъгъла
на разума си пасиансите -
желания и спомени
към теб отправени.

Обръщам времето
от болката възкръснало
с лице към себе си –
да се огледам

в бездната на
на мислите ми черни.
За да открия образа,
непрежалимия,
любима!