Газела

Походката ти като галена от вятъра тръстика
и силуетът ти на тичаща в саваните газела,
най-свидни спомени отново в мен извикват.

Ах, колко приказно красиви са очите ти кошутови,
зареяни нанякъде далеч в незнайно бъдеще!
И колко пъти виждал съм ги блеснали във утрото...

Обичам те! Сред болка и сред дяволски терзания
със огън аз изпитвам любовта си!
Със огън и с несекващи за миг страдания!

Обичам те! Обичам те до смърт, възлюбена!
Обичам те до сетен дъх, до гроба чак!
Обичам те и знай – за мен не си изгубена!