Пенелопа

Загледана в екрана син немигащ,
подобно във прозорец – синева,
очакваш следващия ден пристигащ.

И недоспала ти очакваш своя Одисей
Да се завърне и с прегръдка топла
Сърцето ти да стопли със “Здравей”!

Но вместо Одисей при тебе чужд се връща...
И чужда сянка на лицето му играе...
Отново си сама в студена, чужда къща...

И пак очакваш своя Одисей...