Лятото

Пристъпва лятото осиротяло, тъжно,
А слънцето жадува твойте ласки топли.
Как всичко някак стана изведнъж дъждовно
И вятърът те търси с жални вопли.

Морето сякаш е оловна тежка сянка,
Надвиснала зад облаците от гранит
И само споменът за твоята осанка
Единствено проблясва тук за миг.

Пристъпваме със лятото осиротели,
Събрали в нас на месеца сълзите
И спомена за две тела оплели
В едно морето и звездите.