Дъждовна песен

Дъждът гальовно ми нашепва песен,
приспивайки ме с капките си тежки,
за златните листа на тъжна есен,
понесени във буйни въртележки.

Как двама по килимите пастелени
от пурпурно – златисти мокри листи
вървим спокойни, пръсти здраво вплели,
един за друг щастливи егоисти...