Малкият принц

Не ме ли помниш?
Аз бях твоят Малък принц,
А ти – Лисица неопитомена.
Ти каза: ако ме опитомиш,
Единствен ще си в цялата вселена...

Не ме ли помниш?
Аз бях твоят Малък принц,
А ти – прекрасна нежна Роза.
Отгледах те, докато разцъфтиш
И пазех те от всякаква угроза...

Защо си тръгваш?
Няма ли поне за сбогом
Ръката си към мене да протегнеш?
Да ме прегърнеш. Може би да спреш...
И да ме изгориш в любовен огън!