Луната с пръсти от седеф изплетени
рисува устните ти кърваво-черешови
и тънките ти вежди от гайтан оплетени.
Със мекотата на икона зографисана
и светлосенки от ковано тежко злато,
ти моя обич си за красота орисана!
Отпивам със очи в захлас притворени
на твоя свиден образ еликсира нощен,
а сетивата ми за тебе само са отворени...
Подобно пред жрица пред тебе коленича
и сякаш в транс изпаднал ти повтарям -
Навеки ще съм твой! Обичам те, обичам!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар