Как искам да те любя под дъжда!
Кристалните сълзици на небето
И капчиците страст на топла жажда
Да заблестят в цветята на полето!
Как под дъжда аз жадно ще те любя!
Притихналите славеи ще слушат
Дъхът ни полетял като на люлка
Във облаците нежно как се сгушва!
И как не искам аз дъждът да спира!
Защото ако спре ще те загубя!
Не искам обичта ни да умира,
А вечно под дъжда аз теб да любя!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар