Прелиташ във съня ми като чайка бяла
с крила обгърнала морето юлско.
Като в картина на Дали.
И нереално тих е там светът застинал
в бездънните очи на костенурка.
В душата ми вали...
Немеещ смазващ звук на корабна сирена.
Откраднати са всички живи краски.
Без теб боли!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Dali-edna moq slabost! no dali si vidql du6a,koqto moje da se pripokrie s tova tvor4estvo ili izpolzva tvor4estvoto za da sazdade6 du6ata koqto iska6e da e?
Публикуване на коментар