Май мъжете сме малки момчета,
оковани в железни доспехи
и макар да се пънем напети
рядко вярваме в свойте успехи.
Много често в живота се крием
зад сурови черти, или крясъци,
но зад тях най-свенливо таим
на любови подвижните пясъци...
И така от света си отиваме -
непораснали, горди, раними.
За из пътя едничко си взимаме –
топлината на свойте любими.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар