Аз ти говоря, а ти не ме слушаш...
Усмихваш се мило, но май си далече...
Очите ти мокри... защо тежко дишаш?
А..казваш да ставаме... тръгваш си вече...
От мене почти тичешката изчезваш...
Оставам така... не съм и изнервен...
Следя те със поглед... не се и обръщаш...
Довечера пак тишина ще вечерям...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар