Сега, когато те намерих
до мене просто остани
и нека облаците бели
по синьото небе в страни
в очите ти се отразяват,
та повече да не боли
от болка, или от раздяла...
Със теб ще срещам всяко утро
и всеки миг ще бъде общ
в душата вечно ще е светло
ведно ще слеем ден и нощ...
Сега, когато те намерих,
недей да бързаш... кротко спри,
защото цял живот те търсих
несбъднат блян... Ела! Бъди
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар