Снощно

Из уличката тъмна
със тебе кротко крачим
и виждам сняг да пада
по твоите коси...
а песен тиха звънна
отнякъде във здрача
и в нежна кавалкада
по плочките звъни...

до тебе е приятно...
усмивката ти щедра
лицето ти огрява
и аз примирам цял...
звучи невероятно –
нощта изглежда ведра
гальовно сякаш сгрява
със белия си шал...

до теб вървя прехласнат
и думи не намирам...
премръзналите пръсти
затоплям в мойта длан
светът ни гледа стреснат –
усмихнати вървиме,
като деца невръстни
със чист по детски плам...