На маса – кутия “Фереро-Роше”,
две чаши с изпито до дъно кафе.
Спуснати щори, тишина преголяма.
Остатък от спомен. От спомен за двама...
Ням телефон и замръзнало утро.
Студ със ехидно озъбена мутра.
Труп на надежда. Ковчег от гирлянди.
Нерви, тъга, и прокълнати мантри...
Хлад, тишина и безпътица сива.
Обич от огън и лед кротко-дива.
Старо начало – история нова.
Тиха истерия – сладка отрова...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар