Раздяла

Седни до мен и нека те погледам...
лицето ти за мен е толкоз скъпо...
ще тръгнеш, аз в снега ще се загледам
и дни наред след туй ще ми е тъпо...

не тръгвай още.. нека те запомня
красива, тъжна, плаха, колеблива...
аз ще те търся в някой скришен спомен
и ще се лъжа, че така не бива...

Ти тръгна... огледалото е празно...
уви, остана тишината мъртва...
да плача и да страдам е напразно...
от мен си тръгна обичта ми първа...