Изпих си хапчето за сън,
допивайки кафето ти изстинало...
и зазорява се навън...
не ми остана вече много минало....
сега ехти трамваен звън
във болката на утрото простинало...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма по-красиво нещо от чистото чувство! То остава, въпреки злобата и омразата, защото се таи дълбоко в сърцето! Обичам те, мое момиче! Обичам те и те чакам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар