Когато късно призори заспиваш,
целувайки пламтящото й рамо,
защо ли пак при другата отиваш
и във съня си пак със нея само?
Защо насън усмихваш се на нея,
докато другата лежи до тебе?
Защо целуваш свойта малка фея
и радваш й се, все едно е бебе?
Нима не виждаш, колко е обидно
за другата, която те обича?
Която ти се радва тъй невинно
и в тебе, като в божество се врича...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар