Боли ли те, или така навикна,
че вече ударите да не чувстваш?
Или пък в тебе онзи хлад проникна
и с него ти трепериш и се люшкаш
скован, застинал и като в упойка?
Загледал си се ей така, във празно...
А мисълта, креслива като сойка
присмива ти се грозно, безобразно...
Край теб минават, викат ти, човече!
Не се залисвай с образи химерни!
Водата мътна обичта отвлече.
Отвлече даже клетвите неверни....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар