Под мене и над мен се слива белота...
Дъхът ми стига клоните от сняг надвиснали...
Пристъпвам, сякаш във полята на смъртта
и уж съм сам, а чувствам хиляди орисани
снега да газят и да дирят обичта
и да се лутат в лабиринти неизмислени.....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Как ми се иска... да ти отговоря, така както мога... по дяволите всички спирки, пишеш разкошно, как ми се иска да бъда аз, но не, не мога...
Всеки е определен за някой...
Интересен коментар... Не го разбрах докрай, но схванах нещичко :)
edna sadba nikoga ne e samotna.vinagi ima i drugi podobni takiva,no vseki sam prejivqva svoqta si!
Публикуване на коментар