Мъртви рози

В една изтръпнала от студ градина
със седем бели рози от слана попарени,
той пак е сам и чака от година
да се завърне тя сред цветовете шарени...

Сто бури! Ни една не го подмина!
Снегът отръскваше от вехтите обувки...
Мираж един той виждаше – двамина
прегръщаха се и летяха сред целувки...

Градината потънала е в сенки...
Преплетените клони светлината спират,
а вятърът подшушна зла оценка -
без слънце и без обич розите умират...