Сънувам те и плача...
безгласно, безутешно
и сякаш сто палача
посочвайки ме грешник
присъда изпълняват...
Събуждам се и мрачно
тежи около мене...
безумно и двуячно
като на старо стреме
се яхат мойте мисли...
Да те зова не спирам...
умирам и възкръсвам...
гърдите си раздирам
живот във тебе впръсквам
и в сладост аз умирам...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Дори светът край теб да се руши
при мен се връщай
от мен самата ти да ме спасиш...
и с мен възкръсвай...
Дано се случи за двама ви тази сладост.
Ружена
Не го вярвам да е скоро, мила....
Кажи ми, защо продължавам да я обичам......
Публикуване на коментар