На този връх, облечен с вечни снегове,
където бурите чела изправят
и сливат се със топли южни ветрове,
праха ми искам там да разпиляват
за да се слея аз отново със дъжда
и слънцето през мен да преминава.
А после в малки нежни капчици роса
да заблестя в листата на дъбрава...
Да ме докоснат бели слънчеви лъчи
дъгата аз през мене да пречупя
и да се отрази във твоите очи...
Така аз обичта ти ще откупя...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
bezmalvna zastavam! mnogo silno!sled tezi dumi vsqka edna bi blednqla v sivota!
Публикуване на коментар