След време ще се търсим само в мислите,
защото мъртво ще е всичко друго.
Напразно ли си изхабихме силите,
та вече и не вярваме на чудо!
След много време само тебе аз ще помня -
останалото – черен фон без сянка.
И спомените ти, като от стара стомна
отпивам. И към свидната осанка
се връщам и отново сякаш с теб се сливам,
а времето объркано е спряло...
Целувам те, като насън и се откъсвам
от спомена за топлото ти тяло...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
a moje bi ti si provokiral nesigurnost? dali nesaznatelno ne si q naranil?tolkova mnogo dali...?a vsa6nost tova vid izpoved,4e se otkazva6 i ti li e ili prosto opit da provokira6 neq?
Публикуване на коментар