Прокълнатия

Край малък зимен огън, треперещ съм се сгушил...
Наоколо - нераждала земя от черен яд замръзнала...
Димът отровно давещ луната е опушил
и вятърът от юг повял, пак някой демон вързал е...

Ръката си – парченце лед, към огъня поднасям
И виждам пламъците малки от ужас, как се свиват...
Подобно грешен стар слепец, аз ориста разнасям,
а хората от пътя ми все бягат и се крият...


Не помня кой ме заклейми с танталово мъчение
и даже колко векове със времето се гоня...
Но изтерзаната душа очаква изкупление –
да срещна моята любов, сълзица да пророня...