Сънувах те по-хубава отвсякога

Сънувах те по-хубава от всякога –
усмихната до мене бе приседнала
и под лъчите на луната бледна
в очите ти се гмурнах да прогледна
и надали ще се завърна някога...

По-хубава от всякога сънувах те
и пръстите ти по тила си чувствах,
а устните си върху твоите усещах
не спирах с много жар да те прегръщам
жадувах да ти изкрещя “Обичам те!”...

И ако пак завърнеш се ти някога,
сърцето ми ще е за теб отворено,
защото в него съхранявам спомена,
как сякаш в огледало непритворно
сънувах те по-хубава от всякога....