.jpg)
Недей се впряга... стана ми обидно
и малко мъчно, но ще се оправя...
И друг път беше тъй, ала премина.
Какво ли друго мога да направя...
Да, от лъжата заболя ме доста...
Повярвах ти съвсем по детски явно.
Била е истината твърде проста,
ала прободе като с нож, коварно...
Недей се впряга.. утре ще ми мине,
а болката ще бъде моя само...
И щом денят горчив във нощ премине
отново ще заспиш на мойто рамо...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Сърцето,
мълчаливото,
преглъща
обидата,
коварството,
лъжата...
То знае-
хлябът ти си му насъщен-
прощава
и леда,
и празнотата,
а после
примирено гръб подлага
на мъката
и в себе си я носи-
на болката
сърцето влачи впряга
с камшиците
от трудните въпроси.
Тъжен стих.Толкова добре те разбирам.Само се питам понякога,цената не е ли твърде висока...
Ружена
Не зная, приятелко... Аз никога не се замислям за цената....
Публикуване на коментар