Пълнолуние

Сред ясната нощ луната е бременна,
налята с очакване - дошло й е времето,
Макар да е бременна често и временно,
набързо по пътя изхвърля си бремето...

Защо ли се крие сред тази загадъчност
и кой заплоди я в безсрамие нощно?
Нали се кълнеше да бъде порядъчна,
а гледа ме днес прекалено порочно....

Сега ще роди, а после засрамено
снагата си кръгла на сърп ще превърне.
За седмица - две ще се скрие безпаметна
и пак наедряла при мен ще се върне.....