Ела за час поне... Леглото ми те чака,
тъй както аз те чаках цели четири дни...
За нас гори все още камината във мрака
и има пухкав сняг във твоите коси...
За час поне ела. На тялото ти жадно
с целувки и със страст да се отдам докрай...
Да слеем две снаги и да се любим гладно,
додето се заситим и тъй да е безкрай...
Дори за час да дойдеш, за мене ще е вечност...
Когато после тръгнеш, задълго ще заспя,
докато пак се върнеш... и тъй до безконечност...
живота ще редувам с прегръдки на смъртта...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар