.jpg)
От устните ти сочни кървавочервени,
преди със дъх да ги опаря като с пламък,
ще отпия. И сякаш извор леденостуден
охлажда душата ми – горещ пустинен камък,
отколе зажъднял за вятър бял и леден...
За теб....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар