Не искам да заспивам, защото все се връщаш
и знаеш ли, ужасно е, когато те сънувам....
И не за друго. Просто нещата са си същите -
говорим и прегръщам те, а после те целувам...
Не искам да заспивам, защото щом се съмне
разбирам, че те няма и много ми е тежко...
В гърдите имам камък, сърцето ще се пръсне...
Измъчвам се и страдам, боли ме нечовешки....
Но ето, пак заспивам. Зефирът ли повява?.
Изгрява в миг луната, започвам да бленувам...
А мъката изчезва и болка не остава
и знаеш ли, прекрасно е, когато те сънувам....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар