Проклятие

Луната спи притулена във наметало снежно,
а старите дървета пак сенките си дирят..
Погалени от вятъра тук-там отронват нежно
сълзица-две капчуците и серенади свирят...

Ръцете ми премръзнали към тебе се протягат
и тъкмо да те хвана, неземна ти изчезваш...
Но не излизат воплите, гърдите ми се стягат
и името ми във нощта със устни ти извезваш....